Ждрелото на Ерма и едно неосъществено изкачване на Руй

Още преди ходенето на Витоша миналата седмица ми се зароди идея за качване на Руй и оставаше единствено да си измисля превоз до там, и евентуално компания. Затова и като видях поканата във Сурат тефтеря (а.к.а фейсбук) за организирано ходене до ждрелото на Ерма от един познат веднага комбинирах нещата. Проведох няколко телефонни разговора и всичко беше уредено – тръгване в събота сутрин, палатки някъде в района на ждрелото и в неделя качване до върха, след което обратно в бетонната джунгла.

В 6:30 сутринта телефонът ми започна да благославя хард рока. Бях спал има-няма 2 часа. Не бях съобразил, че партито за рождения ден на Диди е предната вечер. Измъкнах се с триста зора от леглото и започнах бавно, но сигурно да тъпча раница. Пропуснах закусването, защото ментата от снощи нямаше никакво намерение да допуска храна в организма ми. Уговорката беше за 7:40 на Кооперативния пазар в Люлин и тъкмо когато смятах да нахлузвам обувките и да тръгвам, телефонът се разбръмча. Отлагаме срещата, защото единият забравил ракията, пък другият не разбрах какво сътворил. Добре де, ще почакам малко, не е голяма болка. Само че малкото се оказа точно час. Един безценен час, който можеше да прекарам в сън, но уви. Изхвърчах към пазара. Запознах се с момчетата (май забравих да спомена, че от цялата тайфа в групата познавах само двама души) и потеглихме по Голф-стрийма към Перник и от там през Брезник за Трън. Засякохме се с останалите коли малко след кръговото на Перник, та не се наложи и да спираме да се изчакваме. Пътят е доста добър за българските стандарти и сравнително бързо се добрахме до крайната дестинация.

Шок и ужас – бяха решили да опъват палатките на поляната пред ждрелото, а всеки който е ходил в почивен ден там знае, че това са Златните мостове на Трън - навалица, барбекюта, чалга, мургави братя, въобще имаше си от всичко стандартно за родната действителност.

Помогнах с опъването на няколко палатки (имаше и дву и три-стайни апартаменти) и когато палатковото село беше приготвено решихме да се разходим из ждрелото.

От първия път, когато идвах тук през 2006г. до сега нещата не са се променили изобщо. Импровизирани стълбички по пътеката, стари дървени мостчета и прекрасна растителност. 

Разминахме се с няколко човека, като дори на едно място помогнахме на семейство с две дечица, които слизаха по стръмната пътека. Минахме през прокопания тунел  и излязохме от другата страна на ждрелото. 

Слязох първи по пътеката до реката, за да мога да нащракам няколко снимки и после последвах групата.

На поредното мостче реката беше събрала донесени от нея дървета и нормалната гледка за липсата на отговорност и съпричасност към природата – доволно количество боклуци.

Тръгнахме нагоре по стръмната пътека, но предната нощ оказваше своето влияние. Въпреки това вървях с доста прилично темпо и започнах да настигам един по един хората пред мен и да ги задминавам. Пътеката е разкошна.

След няколко почивки, голямо количество пролята пот и задължителните снимки, се добрах до върха на едната страна на ждрелото. Поснимах панорами, позяпах наоколо и тръгнах да се спускам. 

Малко по-надолу Искъров и двете девойки, които му правеха компания, се бяха спрели да изчакат и аз се присъединих към тях под една приятна шарена сянка. Като ни писна да чакаме тръгнахме надолу, излязохме на черния път, от който веднага кривнах в ляво по пътеката, която излиза на паркинга и след кратичко спускане вече бяхме обратно при лагера.

Постепенно се събрахме всички и след като се разбра, че няма планове за други разходки окупирах едно прекрано столче и се одремах та чак до 6 и нещо (тежка си беше предната нощ). След не чак толкова кратката ми дрямка установих, че една част от народа се е захванала със приготвянето на скарата, а друга с нейното унищожаване. Аз се включих към втората група, сипах си биричка и зачаках залеза. Когато слънцето започна да се снишава към хоризонта, зарязах лагера и поех отново нагоре към единия от върховете на ждрелото. Седнах на една полянка и започнах да се любувам на гледките, като непрекъснато щраках по някоя и друга снимка. 

След като Райко се скри зад хоризонта постоях още малко и се върнах при компанията. Бяха надънили метъл от една от колите и видимо всички се забавляваха :) Послушахме музика, поприказвахме и към 11 моя милост реши, че е крайно време за лягане, за да отпочина и да съм свежарка за изкачването на Руй на следващия ден. Харесах си едно местнце до едно дърво, проснах шалтето, бивак сака и спалния чувал, увих раницата с покривалото и се мушнах в чувала. Беше неописуемо горещо и през цялата нощ изобщо не си и помислих за цялостно закопчаване на чувала.

Към 4 се събудих от светлинното шоу, което беше започнало. Светлината на светкавиците беше ослепителна. Реших, че няма да мога отново да заспя при цялата тази заря около мен. За щастие обаче пак се одремах и се събудих отново към 5:30, когато шоуто вече беше преминало във "Звук и светлина". Разбрах че няма смисъл повече да се мъча и се измъкнах от чувала.

Дъждът започна точно когато вече си бях оправил раницата и всичко беше прибрано. Завих я с платнището и се шмугнах в една от колите на сухо. В продължение на половин час валя и то доста сериозно. Някои хора се измъкнаха от палатките и се качиха в колите. Все пак по-голямата част от палатките бяха от Метро, Практикер и други подобни магазини за outdoor екипировка :)

След като дъждът спря народът скоростно събра палатките и се разотива, а ждрелото изглеждаше мистично. 

Видях как идеята ми за качване на Руй бързо-бързо се изпари. Примирих се, че ще трябва да го отложа за друг път и след кратко пътуване (по-голямата част от което прекарана в дрямка) бях отново в сивия град.